Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.02.2012 22:47 - Заглавието е накрая, мили хора!
Автор: anibel Категория: Поезия   
Прочетен: 1212 Коментари: 6 Гласове:
4

Последна промяна: 27.02.2012 00:55

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
                                                                             
                                                       посветено на Руди Ассауер
  http://www.focus.de/panorama/welt/rudi-assauer-an-alzheimer-erkrankt-ich-moechte-mich-nicht-vergessen_aid_709555.html  

Пътувам...  Мисля, че е с влак. Не знам накъде, а и малко ме интересува. Разбирам по тракането - отчетливото татам, татам, татам. Вечер е. Всичко е спокойно...  Лятно, но прохладно време. Харесва ми да пътувам. Няма пътници и глъч. Мога дори да си вдигна и краката на съседната седалка и дори и да запаля смърдящата си пура, заради която всички навсякъде ме гледат накриво.
Боже, какво удоволствие!
Облян съм от спокойствие. Само влака трака - татам, татам. Хубаво е да се отпуснеш, когато няма никой. Иска ми се да си събуя обувките, но пустата моя стеснителност. Току виж влязъл някой... Абе, какво ли ми пука?! Непрекъснато се притеснявам за нещо... Аз откакто се помня, съм стеснителен. Все този да не каже нещо, все оня да не ме оплюе. Я... стига! Паля си пурата и две - три глътки коняк. Еее...  то не може иначе. Само леко да отворя прозореца. Хе хе - смърди яко. Имам само един приятел, който ми понася миризмата на пурата и даже пуши от нея и ми търпи не само пурата ами и приказките, но то е защото накрая аз плащам сметката... Хе - хе...  Ами то досега винаги съм си плащал за всичко, за абсолютно всичко...  Добре, че досега изкарвах. Ама то как... Само аз си знам. Уффф... нещо влака затресе. Влезе в друг коловоз. И така... животът ми си минава. Трябва да мисля за бъдещето. А малко си ме домързява. А помня, как работех... Късах ги! В казармата, шефа ми от яд ми даде един противогаз и ме накара да бягам три километра... Едва се върнах, но не припаднах. Той беше решил, че ще се откажа, защото това е невъзможно. Върнах се с изплезен език едва не пукнах, но се доказах. И така до днес се доказвам... За хубаво или лошо това е. Пфууу,  задимих всичко. Пустата моя притеснителност. Не мога да си изпуша една пура на спокойствие. А и конякът взима нещо да ме обладава. Става страшно... Спомените ми се връщат... Ама защо най-ранните бе,  майка ,баща, жена. Ужас! Може би така съм си подредил скапаният живот. Спомените ми са гадни, а бъдещето... какво? Боря се. Ще успея. Ама всичко си е Божа работа... Семейството ми трябва да ме подкрепя, та нали аз за него живея? А, забравих да кажа... Женен съм. Не много щастливо, но и тук имам надежда. Имам и деца. Момиче и момче. Но като,  че ли съм ги позабравил малко. Отдавна пътувам с тоя влак. Татам - татам. Не съм ги виждал отдавна... Ако ме беше питал някой кога са родени децата,  амиии...  Ами нормално... Като всеки баща. Не помни. Хоооп. Защо спряхмее... Сигурно е някаква малка гаричка. Ще отворя прозореца, да се проветри. А! Навън е още тъмно... Дори не мога да прочета името на гарата. Ами, нали съм без очила...  Още не мога да им свикна. Приличам на старец. Оффф, я да си глътна от стария арменски коняк. Защо ли него най-много обичам. И пурите, ама  хаванските. Винаги съм се питал, защо хората пушат немски, бразилски и други  пури. Хаванските нали са най- добрите?! Ама това е  въпрос на пари и разсъждение... Живей си живота, братче! Това ти остава... Какви пари?! Къде ще ги носим?! На оня свят ли... Тъпаци. Цял живот живея с тъпаци и гадняри. Ако не е прост, ще е гаден. Това е и с жените. Може би,  затова пътувам сам в този влак. А мразя и купоните, а най -мразя хората като цяло. Не ги понасям. Вместо да пътувам с група хора... весело, глъч... Аз предпочитам разтоянието. Ама мразя си ги. Всички те искат да те изядат, ако си богат или да те стъпчат, ако си беден. Мръсни гадняри. Мразя всички хора. Затова тук ми е по - добре. Сам,  обаче си пуша с вдигнати крака. Лаптопа ми е до мен и естествено, моите меланхолични песни. Но моите. И така...  Абе всичко е въпрос на преценка и... -Добър вечер! - Аааа, добър вечер. Кръвта ми се смрази. Аз съм си баровец. Пуша пури, ама във вагон, където не се пуши и със събути крака върху седалката с коняк в ръката. Почти се задавих пред някакъв мазен железничар. Пот ме изби... Окопитих се, нали съм си баровец... престорих, че няма нищо. - Добър вечер! -  отвърнах,  през сълзи от дима на пурата. - Ама, нали знаете, че тука не се пуши?  - Да, но нямаше никого, а  пътуването е дълго... отново се опитах да се обясня, а не като ,,приятелите ми,,  Сава и Румен,  да ги...   някакви си машинисти... - Ами, карти и билети за проверка. Аз съм контрольора. - Пак ме заби. Цял живот съм сънувал, как ме хващат без билет в автобуса и... ето ти на! - Мисля, че си купих билет, но не знам къде е... Ама наистина не знам. Къде ще да е? Не може, аз да не си купя билет за някакви си 20-30 лева. Изключено е да тръгна, като тинейджър на автостоп. Не си спомням... -Извинете, купил съм си билет, но някъде съм го забутал... Наистина... Не мога да го намеря... Проверих всички джобове, куфара си... Съжалявам. Имам пари. Ако трябва, ще  купя нов... - Ама как така?! Може ли такава безотговорност?! Имате вид на успял човек, а всичко което тук виждам е обратното. Боси крака, пушите, пиете и отгоре на това без билет... Ама, не може  така! -Да, добре, разбирам ви. Вие сте на работа, а аз нямам билет. Добре, моля ви, ще ви платя билетите  двойно, само не искам проблеми. -Хе - хееее! Защо всички сте едни и същи бе?! Виж се бе баровец! Пура, арменски коняк, а за 20 лева правиш проблем бе! Сигурно и пътуваш уж по командировка, амааа жената знае ли... Ааа? Дай 100 лева и отвори повече прозореца! - О, благодаря ти, човече! Ето ти,  150 и 50 да се почерпиш от мен. Такъв съм. Така го правя... Жена ми все ми се кара, ама... нали я няма сега тука... Да се почерпиш бе! - Да де, ясно, сега да ти дам билетчето, а за кой град пътуваш? - Ами... за къде пътуваше влака, ти така ме шашна тука, че си забравих името... - АМИ ТИ ЗА КЪДЕ ЩЕ ПЪТУВАШ?! ТОЙ ВЛАКА СИ ПЪТУВА...  Спира си на всяка гара, а твоя билет за къде да го пиша и таксувам? А? То...  и парите са от значение... за коя гара... а и ти си малко в нарушение... Засука мустак контрольора... - Офф... Кръвното ми се вдигна, неудобство и срам се сблъскаха и изведнъж асансьора, в който се возех пропадна... Започна да се спуска със стремглава скорост... Бях, като ученик  глътнал езика си на изпит. Забравих всичко... - Амии...  не знам, забравих...  такова, така се притесних, че... ама... и ти си един такъв... Така мe респектира. Никакви хора... Аз се поотпуснах малко и изведнъж ти. Главата ми запулсира. Спомних си семейството си, майка си, баща си, ама защо аз съм в тоя влак?! Имах бизнес. До последно помня как се карах на персонала. Какво правя тука аз? - Ей?! Ще плащаш ли и за къде?! - ядосано ми напомни контрольора. - Да де, разбира се. Кога не съм си плащал?! Веднага. Колко искаш? Даже  бакшиш ще ти оставя. - Казах ти, дай сто лева и да приключваме! - Еййй, един разбран човек! Ето, бе брат. Ето ти 150,  само не ме шашкай така, че и аз не знам къде се намирам... - Ей, вие богатите сте голям чешит хора бе! Взе парите и замина. - Пфууу... Най накрая... Оффф...  Глътка коняк... Дърпане от пурата... Я да си кача пак краката... Тоя,  я дойде, я не дойде повече. Колко е хубаво! Навън е тъмно... Татам, татам, татам. Отброява времето влака... Конякът е хубав, а и пурата си я бива... Блаженство... Изплуват ми минали спомени... лоши и хубави и пак лоши... целият ми минал живот... Харесва ми влака. Моля ви,  не ме карайте да слизам от него. Страх ме е... Тук ми е уютно. Аз няма какво повече да взема от вас  или да ви дам. Изстискахте ме. Нахални типове... Не трябва да се притесняват така хората... Аз си живея моя живот. Те да си живеят техният. Естествено, че имам семейство и бизнес, ама сега ми е много хубаво. Тъкмо съм избягал от това измерение.... Татам - татам...  Татам - татам... Татам - татам
АЛЦХАЙМЕР!
п.п. Това не е заболяване, а реакция на организма да се спаси!



Гласувай:
4



1. slunchevchovek - ПОЗДРАВИ!
27.02.2012 12:53
Не знаех, че пишеш и проза. Справяш се добре!
цитирай
2. anibel - Благодаря ти,
27.02.2012 13:37
тогава прочети и другите ми ...
прози...
цитирай
3. idealist - Хм,
27.02.2012 21:06
тая Алцхармер ще да е тежка болест? :)
цитирай
4. anibel - Благодаря ти, идеалист...
27.02.2012 21:42
че си прочел явно... и между редовете...
цитирай
5. lazzy - Ани,
28.02.2012 10:41
Прозата ти се отдава все по-добре. Очаквам следващото с нетърпение.
цитирай
6. anibel - Благодаря ти...
28.02.2012 15:52
това много ме радва...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: anibel
Категория: Поезия
Прочетен: 1155719
Постинги: 643
Коментари: 2486
Гласове: 7825
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол