Постинг
25.02.2012 23:33 -
... душата ти да не боли от студ...
Автор: anibel
Категория: Поезия
Прочетен: 740 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 29.02.2012 23:35
Прочетен: 740 Коментари: 2 Гласове:
5
Последна промяна: 29.02.2012 23:35
на D. IRON
От стар папирус, аз да бях родена с магична сила от богове дарена, лицето на земята бих измила, за тебе, лястовице белокрила. Лекове да знаех от старите знахари, мъдростта да имах на дъбовете стари, раните ти щях да излекувам навеки в радост да добрувам... И всяка грозота и мъка, всяка болка и беда сторъка бих превърнала във изумруд душата ти да не боли от студ... Ала жена съм аз, изначално грешна, потомка на Ева, без хитрост успешна с любов, аз раните ти ще изтрия, със своя огън нощес ще те завия... И болките със теб ще боледувам, радостта с усмивка ще празнувам, да бъда искам най-обикновена, неземно щастие от земята тленна... Без магични сили, лекове и мъдрост, до теб ще бъда с цялата си ближност и с цвят от любов по моите пръсти
рисувам пътечка за теб до дома си...
От стар папирус, аз да бях родена с магична сила от богове дарена, лицето на земята бих измила, за тебе, лястовице белокрила. Лекове да знаех от старите знахари, мъдростта да имах на дъбовете стари, раните ти щях да излекувам навеки в радост да добрувам... И всяка грозота и мъка, всяка болка и беда сторъка бих превърнала във изумруд душата ти да не боли от студ... Ала жена съм аз, изначално грешна, потомка на Ева, без хитрост успешна с любов, аз раните ти ще изтрия, със своя огън нощес ще те завия... И болките със теб ще боледувам, радостта с усмивка ще празнувам, да бъда искам най-обикновена, неземно щастие от земята тленна... Без магични сили, лекове и мъдрост, до теб ще бъда с цялата си ближност и с цвят от любов по моите пръсти
рисувам пътечка за теб до дома си...