Когато те блъсне в стената
на болката ударът точен
и в сърцето ти бие позната
стрелка на час безпосочен...
Когато сълзи се откъсват
от душата ти, сякаш бездънна
и минали дните възкръсват
в нов живот от истина пълна,
когато лице от обида,
на плесница приятелска гори,
и дяволът в теб отмъщение зида
тухла по тухла до първи петли...
Тогава, когато те болката люшка
между Бога и Дявола в двете страни:
Ти избягай от себе си и с прошка
човешка, на мъст чакащия си върни.
Тогава, когато той ножа приготвил
отмъщение чака с ръце си сърбящи
твоята прошка, дори в гроба намерил
в ковчега  отвътре ще дращи...

П.П. На всички, които обичат да отмъщават...