Очи затварям и потапям се във моя свят...
там душата ми е сърна неуловима...
там сърцето и ума ми не се делят,
там истинска съм и ме има...
Моят свят е необятност
и килия е от пет квадрата...
Монахиня и безумна лудост.
Прощаващ Бог и Сатаната.
Жена съм и дете и мъж
и старица, молеща за хляба...
и ураган съм от ядосан дъжд
и тъга съм отчаяна и слаба...
Горя във него с чер екстаз
и кокиче съм, наивно бяло...
Там просто цялата съм аз
и времето за мен е спряло...
Фантазия е моят свят,
със вас аз просто я споделям
и дали ще ми напишеш коментар
в дилема няма да треперя....
Ще лудувам пак, пантофки ще си късам
и ще се връщам аз на сутринта...
Ще се събудя, закуска ще приготвя,
забравила тотално за нощта...