Постинг
31.01.2012 21:48 -
... и мъртъв викам те, като молебен...
...Ти тръгна си
и сълзите ми счупени стъкла
душата ми на късове разрязват... И не прилича тя, вече на душа, а нещо, от което всички бягат... Когато тръгна си света ми взе, скъп багаж за тебе непотребен... Открадна пътя на моите нозе, и мъртъв викам те, като молебен... Ти тръгна си, но стените пазят, белези оставени от нокти твои... спомени гледат, безжалостно лаят и късат верижно предпазни устои... Замина си. Замина си. Замина. Ще повярвам ли щом го повтарям?! Защо до нашата мечтана камина ме остави сам да остарявам?
душата ми на късове разрязват... И не прилича тя, вече на душа, а нещо, от което всички бягат... Когато тръгна си света ми взе, скъп багаж за тебе непотребен... Открадна пътя на моите нозе, и мъртъв викам те, като молебен... Ти тръгна си, но стените пазят, белези оставени от нокти твои... спомени гледат, безжалостно лаят и късат верижно предпазни устои... Замина си. Замина си. Замина. Ще повярвам ли щом го повтарям?! Защо до нашата мечтана камина ме остави сам да остарявам?
