...Когато не виждаш грозотата и в очите мъртвата искра... Когато молиш се на Бога... да не ,,заспиш,, във самота... и с трепереща ръка докосваш до тебе ръката във покой... и питаш се, без да осъзнаваш... пръв кой ли ще си иде... кой? ...Когато нищо друго няма... и важното е ...просто да сме двама... дошла е, мила, старостта- сестра последна на смъртта... ...затова сега не виждам ...набраздено ти лице... че в пръстта, аз знам обичан... ще ме положат твоите ръце... ...когато не виждаш грозотата старостта загубила е очилата...

Когато нищо друго няма...и важното е ...просто да сте двама!
Тъжно стихче е, натъжих се и аз.

Старостта е тъжно нещо...

Да. Но докато вървим трябва да сме млади.

трябва, трябва....ама....не сме млади и не можем да бъдем....
...ако ставаше с ,,трябва,, ехеееее...
благодаря ти, че сподели все пак...идвай отново!