На луната седнах днес  
                                         една цигара да изпуша, съня ми тръгна си нощес, че броя овце не слуша. От цигарен дим кръгчета си правя, че облаци това са си мислете... Досадата ми - закъсняла свада: Ще вали, чадъра си носете! Хвърлям фаса си от скука подивял, за вас падаща звезда това е- желания сто купа пожелал човечецът си ляга и мечтае... Ех, да можех да ви кажа колко страшни сте в сърцата, че мислите за свойта кожа, пред своите си, даже пред децата... че, България, за вас е крава, къмшиците ви сто отнесла, а я доите за награда, че по погрешка ви е снесла... и роптаете и псувате от вкъщи пред ракия седнали и вездесъщи като мишки в тъмен тесен ъгъл смело давате акъл с бинокъл Мижитурковци, малко ви е, мамка му теглото, че търпите на топло от леглото кога излезнете навънка без пантофи тогава ще ме плюете за тези строфи ...сега гася луната, ще си лягам в тъмнината комфортно ви оставям... надайте се на падаща звезда, че ще освести вашата съдба...

Лек ден мила!

Поздрави.

Огнена, лека нощ и на теб!

Дори Алеко трудно би прикрил усмивката си :)
А Недялко може да си води записки.

Успех, Ани

В ,,Откровения,, не мислят така за това парче... и са прави да ти кажа... но няма значение де... Не е политпоезия... просто ми дойде и го написах, както си беше без редакции...

философията им идва в повече :)


П.П. И аз се радвам да те чета.