Зад завесата тайно защо ли се криеш?
От моите думи без да видя, ти пиеш... Да наливам аз още пак съм готова, но ела и седни срещу мене на стола. Във моя свят воайорстки, ти не надничай на мишка страхлива недей да приличаш! Мразиш ме явно или пък силно обичаш, че моите думи анонимно събличаш... Мен ли спасяваш от това да те видя или себе си пазиш от мойта стихия? По дяволите, адски ме дразниш... любопитство заспало у мене ти палиш... Ала мързи ме със тебе да се разправям да плуваш като... те оставям...  Но, ако някога при Мъжете решиш да се върнеш ще се радвам, аз ника ти случайно да зърна... Завесата мисля е време да дръпнеш, че от анонимното в тебе май ще повърна...

П.П. Това не е поезия, споко...
Обръщение е към всички анонимковци, които ме четат...

А, защо да не е??? Чудно е, и много смисъл има в написаното!!!!!:))

... но това не е поезия, въпреки, че има смисъл...
поезия е ...хм, ...как да ти кажа... да облечеш реалното в нереално красиво...
не знам дали ме разбра...

Бъди сигурна, че разбрах! Но, все пак поезията е такава, каквато сърцето ти я чувства и неговия усет и трепет е най-важен. Всяка друга оценка на враг или приятел ще бъде много субективна. Довери се на сърцето си и...мечтай...мечтай...:))))))

Започва генерална репетиция
гостува театъра в блог.бг
настават страшни развихряния
всеки напира с вой - кой да е....

Забавлявах се, да знаеш...чудесно настроение създаваш!

Аз съм на същото мнение... за сърцето и поезията, оценките изобщо не ме вълнуват, но като всеки суетен човек се радвам на положителните и се натъжавам от лошите, но не толкова, че да ми е критерий за нещо...
Доверила съм се единствено на сърцето си и пиша както ми е кеф, пък да става каквото ще...
Клео, за какво говориш, мила, не съм в час нещо...
благодаря ти и се радвам, че ти е приятно тук!