Не знаеш ти, не знаеш,
но аз го знам...
Във мислите си, ти на друг ухаеш,
а аз преструвам се на ням,
случайно ти да не узнаеш,
как тихичко от мен скучаеш...
Не знаеш, ти не знаеш,
но аз го знам...
Любовта в началото е параван,
лъчиста белоснежна риза...
да скриеш се опитваш там
реално грозната си криза...
Не знаеш ти, но аз го знам
параванът после става голо скеле
и пропадаш грозна, ти от там
и връщаш се отчаяна при мене...
Да ти бях приятел, щях да те прегърна
и надеждата отново да ти върна...
Ти не знаеш сигурно, но аз го знам
без тебе съм ужасно сам...
Тихо моля ти се, ти не знаеш...
май е време да се осъзнаеш -
Да живееш само с мен, или...
от килера, крилете си вземи... 

Не съм приятел аз, нито съм ти враг
Но най-добре от всички те разбирам...
Застанеш ли веднъж на своя праг...
Ще усетиш защо те репликирам...
Когато... чудиш се... на кръстопът
Да влезеш ли, или да бягаш...
Ще осъзнаеш, че е кът...
в едно с любим да страдаш....

Каквото мислиш, аз не знам,
но заклевам те, преди да късаш,
Огледай се насам- натам...
и никога недей да бързаш...
Че емоцията днес едно е....
а утре, питаш се какво е...
Пийни едно, а после две
и отрезви се със кафе...
Тогава ти реши...
със сърце, а не с очи...

Първо, ,,всеки,, аз не съм...
на съвестта ти , аз съм таласъм...
Разбира се...решаваш, ти сама
на душата си - съдба!

friendly1, благодаря за удоволствието да разменим стихчета- коментари...
Беше ми, много приятно!
До скоро!
лека вечер!

прилича на листовка,
напомня ми на " Листопад",
но с мирис на вишновка...

ти за откровеността.
Аз пък много си го харесвам.
,,Листопад,, и тем подобни не гледам.
Не си падам по сапунки обиждащо глупави...
а вишновка пих, когато бях на 15...