Постинг
02.09.2011 22:49 -
Ето ме, пред вас заставам...
Автор: anibel
Категория: Поезия
Прочетен: 2425 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 03.09.2011 00:51
Прочетен: 2425 Коментари: 0 Гласове:
2
Последна промяна: 03.09.2011 00:51
Душата ми е хаос, куче зло...
Родена съм от морската вълна, баща ми бе отвързан вятър... Играех си с Нептунови деца и човеци правех си от пясък...
------------------------------------------------ Зиме в очите ми дори, огън пари от слънцето събран, а жега щом тревите изгори съм прохладен изворен геран... ала в душата ми за наказание, затова, че съм знак на свободата, седем бури взимат си причастие, а целуват тайно Сатаната... И тези бури, луди необяздени в душата ми вилнеят страшно, до мен, пътеките от тях премазани в сърцето ми сега ехтят напразно... И боря се! И падам. И връщам се... със зъби късам тази тъмна нишка. И страдам аз! И разкайвам се! А превръщам се във жалка смешка... С добро и зло на карти, аз играя и своите победи те редуват... Добра или лоша съм, аз зная победите сълзите ми ще чуват... Душата ми е хаос, куче зло срещу всичко лае и сама остава... Не търсете камък, истината е в едно- със лай, тя болката си задушава... че когато някого душата ми рани и от болка страшна той завие болката й малко ще смали, от нея щом мъничко отпие...
------------------------------------- Искам обратно да се върна, Тате и Мама да прегърна, Те да ме обичат много, да не пораствам аз отново...
Родена съм от морската вълна, баща ми бе отвързан вятър... Играех си с Нептунови деца и човеци правех си от пясък...
------------------------------------------------ Зиме в очите ми дори, огън пари от слънцето събран, а жега щом тревите изгори съм прохладен изворен геран... ала в душата ми за наказание, затова, че съм знак на свободата, седем бури взимат си причастие, а целуват тайно Сатаната... И тези бури, луди необяздени в душата ми вилнеят страшно, до мен, пътеките от тях премазани в сърцето ми сега ехтят напразно... И боря се! И падам. И връщам се... със зъби късам тази тъмна нишка. И страдам аз! И разкайвам се! А превръщам се във жалка смешка... С добро и зло на карти, аз играя и своите победи те редуват... Добра или лоша съм, аз зная победите сълзите ми ще чуват... Душата ми е хаос, куче зло срещу всичко лае и сама остава... Не търсете камък, истината е в едно- със лай, тя болката си задушава... че когато някого душата ми рани и от болка страшна той завие болката й малко ще смали, от нея щом мъничко отпие...
------------------------------------- Искам обратно да се върна, Тате и Мама да прегърна, Те да ме обичат много, да не пораствам аз отново...
Няма коментари
