Постинг
23.08.2011 23:08 -
Очите ти - два смъртни одъра
Автор: anibel
Категория: Поезия
Прочетен: 1100 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 23.08.2011 23:25
Прочетен: 1100 Коментари: 2 Гласове:
7
Последна промяна: 23.08.2011 23:25
Ти заключена си в клетка,
като звяр от себе си ранен...
Душата ти създадена във епруветка,
абортира всеки следващ и отминал ден...
Не знаеш за какво мечтаеш
за навън или за клетката си ти..
И в двата свята не можеш да живееш,
два смъртни одъра са твоите очи.
Душата ти разпъната сега е,
като одрана животинска кожа...
Сакато куче в тебе лае,
а сълзи лееш ти по ножа...
Душата ти разграбена не беше,
сама раздаваше я ти на всеки...
а после в ярост я кълнеше
и се връщаше по старите пътеки...
и всички ,,хора,, та дори и аз,
грабехме от нея, като на промоция...
Не чуваше ти своя глас
и просто молеше за евтаназия...
И луташе се ти безпир
в дебрите на едно голямо Нищо...
и страдаше претрита през гевгир
от всички нас и от живота също...
И казвам ти: Стани сега! Не пълзи!
Излез! Опълчи се срещу вятъра!
А очите ти два смъртни одъра
две сълзи бленуват, две сълзи...
И виждам в тебе нищо живо няма...
Без да искаш гроб сама си скъта
Крилете са за теб промяна,
а инатът ти потропва с пръта...
като звяр от себе си ранен...
Душата ти създадена във епруветка,
абортира всеки следващ и отминал ден...
Не знаеш за какво мечтаеш
за навън или за клетката си ти..
И в двата свята не можеш да живееш,
два смъртни одъра са твоите очи.
Душата ти разпъната сега е,
като одрана животинска кожа...
Сакато куче в тебе лае,
а сълзи лееш ти по ножа...
Душата ти разграбена не беше,
сама раздаваше я ти на всеки...
а после в ярост я кълнеше
и се връщаше по старите пътеки...
и всички ,,хора,, та дори и аз,
грабехме от нея, като на промоция...
Не чуваше ти своя глас
и просто молеше за евтаназия...
И луташе се ти безпир
в дебрите на едно голямо Нищо...
и страдаше претрита през гевгир
от всички нас и от живота също...
И казвам ти: Стани сега! Не пълзи!
Излез! Опълчи се срещу вятъра!
А очите ти два смъртни одъра
две сълзи бленуват, две сълзи...
И виждам в тебе нищо живо няма...
Без да искаш гроб сама си скъта
Крилете са за теб промяна,
а инатът ти потропва с пръта...