има си атмосфера, строен, балансиран и образен е. Но началото е много слабо с тая некадърна римна двойка.
Ето ти два по-добри варианта

Анатемосах те в душата си,
с катран и пера те посипах.
Поръси с пепел косата си
и аз пак по тебе въздишах.

по-добре е с опетнена любов

Вече усещам ,че си откровен. Благодаря!
... Но няма да редактирам. За мен емоцията и смисъла са по- важна от шлифован диамант.
,, повярвах,, е по- хубаво от наивното и по детски клиширано ,,въздишах,,
,,обич,, е по-хубаво от ,,любов,, защото обичта е по-трайна от любовта.
Благодаря ти още веднъж.

давам моя вариант. И аз не обичам перфекционизма, но задължително ритъмът трябва да е на първо място. А в началото ритъмът е слаб.
Повярвах е още по-клиширано, а любов е по-добра от гледна точка пак на ритъма.
Ще ти кажа да не отделяш такова голямо внимание на логиката на стиха.
За поезията тя е не най-важната, може да има и алогични изрази, важното е да е изпипана формата.

,,За поезията тя е не най-важната, може да има и алогични изрази, важното е да е изпипана формата,,
Тук ме разсмя и никак не съм съгласна... Ти сам казваше, че поезията е душевна еякулация... Щом е така... е по важна Душата , а не формата. Още повече, че аз не съм си повярвала, знаеш... и не се стремя ... да бъда великата поетеса... и без великата също...
Пиша за кеф, приятно ми е от градивна критика, защото, ако искам мога да науча нещо от нея... но! Аз не искам! Защото... ще изгубя душата си...

Погрешно тълкуваш моето определение за поезията. Точно несъобразяването със строгата логика е същността, формата доминира над съдържанието, както е изобщо в изкуството. Смисълът е важен за един репортаж, стихът може и да няма смисъл.
Няма да изгубиш душата си, ако пишеш това, което те вълнува, но изпипваш формата му.

Поезията за мен е емоция и смисъл...
Какви биха били стиховете на Дамянов, ако не те караха да настръхваш и да плачеш от всеки негов стих.... Защо? Защото докосва в теб онова, което отдавна не е било докосвано...онова, с което се оприличаваш , намираш част от себе си... и макар, че формата и стиховете му са изпипани перфектно... Той докосва с душа. Душа, която, не всички поети имат.
Как така стиха може да няма смисъл?!!!
Че, защо да го пишем тогава? Заради... форма, стъпки, рими и т.н. ли?
Поезията е душа! Техническото е за професионалистите! Но те пък... дали имат душа м?

Стиховете на Дамянов са хубави точно заради формата си. Иначе темата е толкова банална и присъстваща в хиляди стихове, че нямаше да впечатлят никого, ако не бяха майсторски написани като поетика.
Професионални поети няма. Погрешно разбираш тоя термин. Да осъзнаваш, че
формата е по-важна е задължително за поета.

Това първо! И точно затова не вярвам, че за един истински стих ... по- важна е формата от съдържанието. Темите били банални, казваш... Хм, че той животът е сам по себе си банален, камоли темите за поезия... Да, съгласна съм, че... един стих със смислово съдържание, а не чалга текст с майсторски написана форма е много по- добре и е перфектно. Но... както казах... аз обичам нешлифовани диаманти...тези извадени направо от калта....ок?

Стихът не е диамант. Нешлифованият диамант е красив, нешлифованият стих - смешен. и аз не съм поет, и никой в сайтовете не е, но някои са разбрали това, което ти не разбираш - стихът не е репортаж, та да е важно съдържанието. Той е изкуство и по-важна е формата.

Общото при двете е таланта, дарбата...Първичното е емоцията, съдържанието, темата, значението, извода, поуката.... Това, което оставя в теб след прочита...
Как е написан... майсторски с форма или не е друг въпрос...
Ако тук или в който и да е било друг подобен сайт за творчество... имаше някаква основателна, значима причина ... да се състезаваме... в поезията... с форма, стъпки и т.н. щях да разбера.... Но сега не разбирам.
Хей, хора.... пиша си , както ми е кеф... Оставете ме на мира!
Усилията на древните мислители да определят какво прави поезията различна от останалите литературни форми и да разграничат добрата поезия от лошата поставят началото на поетиката, теорията на поезията. И в наши дни изследователите в тази област продължават да търсят определение, което да обхване различия във формата, като тези между „Кентърбърийски разкази“ на Джефри Чосър и „Оку но хосомичи“ на Мацуо Башо, както и разнообразния контекст от религиозната поезия на Танах до рапа.
Контекстът често играе ключова роля в развитието на поетичните жанрове и форми. Поезията, описваща исторически събития в епоса, както в „Епос за Гилгамеш“ или в „Шах-наме“ на Фирдоуси, по необходимост е дълга и наративна, докато поезията, използвана за церемониални цели (химни, псалми, сури), обикновено има вдъхновяваща интонация, а елегията и трагедията се стремят да предизвикат дълбока емоционална реакция. В други случаи поезията може да съдържа формална или дипломатическа реч, политическа риторика и обвинения, детски и безсмислени рими и дори медицински текстове.
Още античните автори се опитват да използват класифицирането, за да определят и оценят качествата на поезията. Най-пълният пример за този подход е частично запазената „Поетика“ на древногръцкия философ Аристотел, който дефинира три поетични жанра - епос, комедия и трагедия - и описва правила, по които да се определи качеството на поезията от всеки жанр от гледна точка на неговата специфична цел.[1] По-късно в естетиката се утвърждава възгледа за разделянето на поезията на три други основни жанра - епична поезия, лирична поезия и драматична поезия, като поетичните комедия и трагедия се разглеждат като поджанрове на драматичната поезия.
През Средновековието Аристотел оказва силно влияние върху възгледите за поезията в Ислямския свят,[7][8] както и в Европа от епохата на Ренесанса.[9] По-късно поетите и естетите често подчертават спецификата на поетичната форма, противопоставена на прозата, обикновено разглеждана като свързана с логични обяснения и линейна наративна структура.
.... от Уикипедия.
Не претендирам за нищо!
Просто... ме оставете да си пиша....

Аз да не би да ти налагам своето мнение? Пиши си както си искаш. Аз съм ти само от полза, защото споря с теб и ти давам възможност да защитиш позициите си. Нали така?

Ако се смяташ полезен само защото си ми дал възможност да защитя позициите си....е, това просто .... няма да го коментирам.
Тази възможност я имам навсякъде и винаги.
БЛАГОДАРЯ ТИ за откровеността ...
и лека нощ!

суперско е

Ще издържи ли на тази болка?!

Макар твърдото решение на полигор да те направи! След малко ще ти надпише четения и гласове, ако искаш за да натрапва на читателите на блога написаното от теб, което разбира се не е съвършен стих. Има някои недовършености при строежа на стиха. Звучи банално, но поздрави, че е твое !

с трите жалки облизвания при барона.
Това е постинг, а онова - парцал.
Стихът не е лош, но по-важното е, че има истински коментари, а не лиги.

vippoker, monna,lidislidis ,djuliano7... Благодаря ви!
Благодаря на всички, които прочетоха!!!

Анабел, ти пишеш сто пъти по-добре от бездарната Лидис.

бих искала да бъда сравнявана с когото и да е.
Но... благодаря!

Но тая е пословична с лая си по всички около Полигор.
И ми е откраднала ника на всичкото отгоре.
Минусите знам, че са от нея.

1. Нищо не е това, което изглежда.
2. Всеки си е прав за себе си.
3. Не съди, за да не бъдеш съден.
.... Дано си ме разбрала. Или разбраЛ....