Постинг
25.07.2011 01:23 -
чуй ме, приятелко...
Автор: anibel
Категория: Поезия
Прочетен: 663 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 07.09.2011 14:50
Прочетен: 663 Коментари: 2 Гласове:
6
Последна промяна: 07.09.2011 14:50
... Когато мъртва прах покрие
бялото ти сватбено венчило
и плевел сърцето ти обвие,
вместо огън общото одеало...
Когато пътят до дома ти
всеки път по-дълъг става
и до него хляба ти горчив е,
застанала е между вас Раздяла...
По нея камък ли ще хвърлиш,
косите й ще скубеш ли не знам
или ще продължиш да търсиш
тайно за душата си балсам?
Виждам... ти грешно продължаваш,
на поредна обич пак се радваш...
С илюзии душата си залъгваш,
с крадена любов истина превързваш...
Бъди каквато искаш мила,
жената-вамп или просто домакиня,
ала истината ще ти бъде сила,
да не шепнеш в огледалото ,, лъжкиня,,
че любовта открадната приспива
за реалното сетивното убива...
Без мисъл душата си сега раздаваш,
но някога за нея ти ще страдаш...
че между ад и рай когато я гориш
ти къс по къс от нея ще мориш...
Знам, сега не ме разбираш,
още дълго ще се луташ...
Дано във щастие добруваш,
Ще се радвам да ме псуваш...
бялото ти сватбено венчило
и плевел сърцето ти обвие,
вместо огън общото одеало...
Когато пътят до дома ти
всеки път по-дълъг става
и до него хляба ти горчив е,
застанала е между вас Раздяла...
По нея камък ли ще хвърлиш,
косите й ще скубеш ли не знам
или ще продължиш да търсиш
тайно за душата си балсам?
Виждам... ти грешно продължаваш,
на поредна обич пак се радваш...
С илюзии душата си залъгваш,
с крадена любов истина превързваш...
Бъди каквато искаш мила,
жената-вамп или просто домакиня,
ала истината ще ти бъде сила,
да не шепнеш в огледалото ,, лъжкиня,,
че любовта открадната приспива
за реалното сетивното убива...
Без мисъл душата си сега раздаваш,
но някога за нея ти ще страдаш...
че между ад и рай когато я гориш
ти къс по къс от нея ще мориш...
Знам, сега не ме разбираш,
още дълго ще се луташ...
Дано във щастие добруваш,
Ще се радвам да ме псуваш...
