Постинг
23.05.2011 22:58 -
... на хората да дам...
Всичко по равно с тебе делях,
от баща и брат повече ти бях...
Семейството си пренебрегнах аз,
на теб да дам във труден час...
Кълнеше се, че всичко ще ми връщаш...
в очите ти сякаш благодарност истинска видях...
и невинен не престана да се спъваш...
а преди да паднеш , аз вече те държах...
Отдавна съм простил, че ме забрави,
че не върна дори едно: ,,Благодаря!,,
Реши, че длъжен съм да го направя:
щом имам аз със тебе трябва да деля...
И тук сгреши най-много...
Животът е непредвидим...
Да, тогава бях високо,
но сега... стотинките броим.
Но ти не знаеш това...
Виждам вече си добре...
а през старите обувки на мойта дъщеря,
болката алчна протяга ръце...
ала чуй моето сърце:
,,Жив и здрав бъди!,,
На Бог се моля с двете си ръце...
на хората да мога
пак да дам, като преди...
от баща и брат повече ти бях...
Семейството си пренебрегнах аз,
на теб да дам във труден час...
Кълнеше се, че всичко ще ми връщаш...
в очите ти сякаш благодарност истинска видях...
и невинен не престана да се спъваш...
а преди да паднеш , аз вече те държах...
Отдавна съм простил, че ме забрави,
че не върна дори едно: ,,Благодаря!,,
Реши, че длъжен съм да го направя:
щом имам аз със тебе трябва да деля...
И тук сгреши най-много...
Животът е непредвидим...
Да, тогава бях високо,
но сега... стотинките броим.
Но ти не знаеш това...
Виждам вече си добре...
а през старите обувки на мойта дъщеря,
болката алчна протяга ръце...
ала чуй моето сърце:
,,Жив и здрав бъди!,,
На Бог се моля с двете си ръце...
на хората да мога
пак да дам, като преди...
