08.04.97 год.

Душата ми е пепел от огнища,
които изгоряха без да са запалвани.
Сърцето ми е дълга писта,
всичките надежди заминаха нанякъде,
но още имам една любов и топлина,
която скътана в душата ми дълбоко,
би могла да се събуди от една мечта,
запечатвайки завинаги във мен доброто...
Две ръчички мънички да ме прегръщат,
две очи във мене да се взират,
едно гласче, като звън на камбана,
мене да вика с думите ,,Мама?,,
И аз единствено за Нея да живея,
с чувството,че на някого съм нужна,
докато минат години и се пробудя,
че и това е илюзия тъжна... 

Никът ти ми напомня за лирическата персона Анабел Ли на Едгар По... Но мисля, че е по-добре, ако под стиховете пишеш истинското си име /малка "застраховка" срещу литературни кражби/...
Марин Тачков

Благодаря , ще помисля...