Постинг
28.11.2010 00:03 -
ВНИМАВАЙТЕ КАКВО СИ ПОЖЕЛАВАТЕ...
Безсилна аз пред тебе, пред себе си, пред всичко,
в миг на лудост, отчаяние и задушаващ страх...
от него да съм болна искрено си пожелах...
Косата ми да капе, на кичури да падне цяла,
всяка моя клетка в него брутално да пропада.
Не можех да крещя на глас, не можех прошка да изстрадам,
защото знам, че прошка няма за това, което аз ти давам...
Да можех искам да изкъпя и теб, и себе си от всичко мръсно
и обичта ни да проходи ей сега като дете лъчисто и невръстно,
защото ти за мен си хляба и огъня, небето, сърцето си ми ти,
във всяка пора си ми, във всеки дъх, във всяко чувство!
Само теб обичам!
Безсилен ти пред мене, пред себе си, пред всичко
в миг на лудост, отчаяние и задушаващ страх,
от него пожела си да съм болна и никому ненужна,
при тебе за да остана аз, дори немощна и тъжна...
защото непосилно лудо обичаше ме ти безумно
и бе готов на всичко, но не и да си тръгна...
Само мен обичаш!
И ето ме сега! Желанието стана! Случайно го открихме...
Вселената като приятелка добра облякла бе във форма мисълта.
Ти държиш се, на железен се преструваш... Очи във пода впихме.
Аз те гледам през нашето дете и сълзите си със теб изпихме.
Затова ви казвам, мили хора, и вие, дето в сегашните последни дни
вместо да ми бъдете опора, не ме пожалихте дори за миг...
Внимавайте! Нивелирате, когато по ръба на най-голямата си слабост
не изричайте слова, в желания най-смели, смели не бъдете,
че те се сбъдват някой ден, когато забравили за тях сте...
Няма коментари
