Всеки ден по малко
част по част
от себе си раздаваш.
Всеки ден
във истина или във роля,
част по част
от себе си оставяш.
Всеки ден
част по част
с душата си търгуваш
и илюзии купуваш.
В куха паст ги хвърляш,
самотата си надлъгваш.
Всеки ден,
истина или театър,
в пространството се
ти разтваряш,
играейки един и същ спектакъл,
за себе си забравяш.
Но тя, душата ти, едната,
от теб продадена за миг наслада,
опорочена, изхабена, непозната,
като девственица няма да те чака.
Клоунадата ще свърши някой ден,
какво, когато няма да откраднеш.
В огледалото ще гледаш ти смутен,
ще се щипеш, за да го повярваш.
Дано тогава намери се една
частите на пъзела да пасне.
Макар че в изхабената душа
и огънят най-силен ще угасне.

п.п. Ако имате Скорпион наоколо, вгледайте се в очите му - не винаги ще го хванете, но има голям шанс да уловите онзи хипнотичен поглед, с който, ако понечи, ще ви превърне в жертва.

Спомням си, че като малък, в паузите на спортните предавания течаха едни анимационни кратки скечове за всеки зодиакален знак. Най-голямо впечатление ми направи това за Скорпион. Представляваше една полянка с дръвче, тревичка, слънчице - идилия… и един скорпион, който се донесе отнякъде на ливадката. Разходи се няколко пъти насам-натам, след което я захапа от единия край и я изяде, след това изяде дървото, после и Слънцето и накрая около него не остана нищо. След кратко колебание захапа опашката си и се самоизяде сам, като останаха да му щракат само челюстите. След още кратко колебание, очевидно
размисли и взе, че се изплю обратно… но само себе си.
http://enigma.dir.bg/_wm/news/news.php?nid=144208&df=516962&dflid=3