Постинг
30.10.2010 13:08 -
Да обичаш къртица
Автор: anibel
Категория: Поезия
Прочетен: 570 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 03.12.2010 10:04
Прочетен: 570 Коментари: 1 Гласове:
-15
Последна промяна: 03.12.2010 10:04
На кого е нужно закъснялото лято,
след триста зими - поля незасяти?!
На кого е нужна обич без зрънце,
да се стопли в земята,
да покълне и върже?
На кого е нужна закъснялата обич?!
Гола, смешна и дръзка
сред поле от пустош и гнилоч?
На кого е нужна закъснялата обич?!
Слаба упойка за раково болен!
На кого е нужна закъснялата обич?!
В смъдящите рани да рови,
за гнездо да се моли?!
Ти трябва да знаеш...
и неща невъзможни има.
Част от съдбата ти била е,
да обичаш къртица.
Напред погледни!Назад не се обръщай!
Със свещ не слизай под земята.
Ще ослепея от тази светлина,
привикнала съм с тъмнината.
Тя топла и мека,така ме прегръща
и уютно ми е в нея...
Вярно, със сълзи й отвръщам...
но за любов не копнея.
след триста зими - поля незасяти?!
На кого е нужна обич без зрънце,
да се стопли в земята,
да покълне и върже?
На кого е нужна закъснялата обич?!
Гола, смешна и дръзка
сред поле от пустош и гнилоч?
На кого е нужна закъснялата обич?!
Слаба упойка за раково болен!
На кого е нужна закъснялата обич?!
В смъдящите рани да рови,
за гнездо да се моли?!
Ти трябва да знаеш...
и неща невъзможни има.
Част от съдбата ти била е,
да обичаш къртица.
Напред погледни!Назад не се обръщай!
Със свещ не слизай под земята.
Ще ослепея от тази светлина,
привикнала съм с тъмнината.
Тя топла и мека,така ме прегръща
и уютно ми е в нея...
Вярно, със сълзи й отвръщам...
но за любов не копнея.
Следващ постинг
Предишен постинг
