Постинг
21.10.2010 15:06 -
раздялата дебне на разсъмване
Нощта ,когато пак ме обладае
и влизам в нея за да търся теб...
Питието пия си на бара
в новия пореден столичен вертеп.
Часовете закачени са безплодно
върху чашата ми като труп
И гледам вече някак си нехайно
и се питам пак,защо съм тук?!
И тогава изведнъж изтръпнал
като ударен в стомаха със юмрук,
видях те, и те бих прегърнал,
ако вместо с мен не беше с друг.
Знам налудничаво и глупаво това е,
че в този прекалено кратък миг,
ти всички кучета във мен разлая
и сърцето ми щампира с твоя лик.
Усмивката ми се разтече
като гримирана сълза,
реших ,ще тръгвам вече,
когато чух гласа ти зад гърба.
Не помня аз какво ми каза
и как се озовахме в моето легло,
но на сутринта като от проказа
избяга ти ,като от зло...
Разбирам ,мила, била си на повикване,
а аз те коронясах с любовта...
и начинът ти твой на тръгване
доказа именно това,
че и ти като специалните момичета,
протежета на нощта,
си тръгвате винаги на съмване,
недокоснати от любовта.
И утре пак,когато нощта ме обладае
едно на ум ще имам преди тръгване,
че раздялата като смъртта
нарочно сякаш,дебне точно на разсъмване.
На съмване,когато
си най-слаб и уязвим
рулетка руска с теб играе
и в нищото изстрелва те с куршум един.
Няма коментари
