Застанал си пред прозорец в хотелска стая...Гледаш навън и се чудиш дали ще дойда...В ушите ти още ехти вчерашният ни скандал...Чакаш...Гледаш навън...в черната паст,погълнала стотици съдби...Поне да пушеше,щеше да запалиш цигара....а сега, скованото ти тяло излъчва обезумяло електричество...Всяка част от него е белязана с моя отпечатък...припомняш си,....а в главата ти една бургия бръмчи ,,ОЩЕ!,, Вече не се надяваш...отдавна минава полунощ...и в стаята е тихо като пред буря...
Отключвам тихо....влизам на пръсти...боса....само в палто от норки...едва докосвам земята...
Приближавам... в стомаха ми ...виенското колело слиза надолу....Ръката ми се плъзва по теб,като студена змия и те хваща там,където се е събрало най-горещото ти желание...Обръщащ се пиян от мислите си...Вцепеняваш се само за миг...Сграбчваш ме така,сякаш аз съм целият ти свят, и ме блъскаш в стената...

Това беше нощта,когато ти пропуши.