Постинг
05.10.2010 13:52 -
Цветя от синини
По гърба приведен мравки лазят...
Сърцето ти е мокра мишка,
и всички минувачи сякаш ти се плезят
Всеки дъх пришит е със въздишка.
Вратата с трепереща ръка отключваш,
на ум пресмяташ всичките си стъпки,
и отново пак в оная цел улучваш,
ще пришиваш старите си кръпки.Знаеш...
Отново букет от синчец,
като в криво огледало
по лицето ти синини оставя
и в ранно утро , бял мъртвец
ръката ти ще разкрасява.
Тялото под онези дрехи пак ще скриеш.
От кафето измислени надежди пиеш.
Душата ти бавно в пепелника тлее,
но знаеш ти ,до утре пак ще оцелее.
И утре пак ,цветята мастилено сини,
по лицето си, с прах от сълзи ще гримираш,
но нечий глас като вик от турбини
надеждите ти казва да дресираш.
Сърцето ти е мокра мишка,
и всички минувачи сякаш ти се плезят
Всеки дъх пришит е със въздишка.
Вратата с трепереща ръка отключваш,
на ум пресмяташ всичките си стъпки,
и отново пак в оная цел улучваш,
ще пришиваш старите си кръпки.Знаеш...
Отново букет от синчец,
като в криво огледало
по лицето ти синини оставя
и в ранно утро , бял мъртвец
ръката ти ще разкрасява.
Тялото под онези дрехи пак ще скриеш.
От кафето измислени надежди пиеш.
Душата ти бавно в пепелника тлее,
но знаеш ти ,до утре пак ще оцелее.
И утре пак ,цветята мастилено сини,
по лицето си, с прах от сълзи ще гримираш,
но нечий глас като вик от турбини
надеждите ти казва да дресираш.