Като косъм бял в косата,
като трън в петата,
като първата ми бръчка,
като камъче в обувка,
като смърт и раждане,
радост и страдание
си Ти за мене,
мое вдъхновение.
Боядисах си косата,
трънчето извадих.
Сълза пролях
за първата си бръчка
и изтупах своята обувка.
Ала с теб
не мога да се справя!
Как от себе си да те извадя?!
Радост и Страдание?
Гибел моя, мое раждане!
Най-страшната ми
смърт ще си,
защото кръв
ми подари!