Сатен от мен се свлича,
кожата ми жадно диша...
Мислите ми в бяг препускат,
в топли пръсти се превръщат.


Полъх от крила ме лъхна,
кожата ми стопли като дъх.
Поточе забълбука и настръхна
всяка фибра, косъмче от мъх...

Вселената в зърно кафе се сви,
напрегната, препълнена пропука,
нажежена лава във екстаз роди,
а земята жадно в себе си я всмука.