Вече знаеш, нали?
Само аз го мога,
да разбия всички стени
на твоята тясна бърлога.
Прозорците без женски отпечатък,
да взривя аз мога, с гръм и трясък!
Вратите с полепнали въздишки,
да разпръсна аз мога, с хиляда градушки,
а треските - триста уплашени мишки,
да не намират в сърцето ти предишните дупки.
Таванът е в душата ти товар,
на две ще го разцепя, като дънер стар.
Върху теб ще се изсипе той на прах
от урната на твоя мъртъв страх.
Вече знаеш, нали?
Само аз го мога,
в твоя лепкав свят
да ти бъда тревога
и към мене колкото да бягаш,
все повече към края приближаваш.
Аз ще бъда неизпушена цигара!
Аз ще бъда виенско колело!
В стомаха ти ще бъда язва
и няма да питаш ,,защо?"...
Хвъркати пак ще има
по теб, като по мед ще се лепят.
В дива ярост, в лъжа незрима,
ще ги оставяш в леглото ти да спят.
Без мене пак ще си голям ти,
почти толкова, колкото сега,
но вече ще живееш със жигосана душа.
Никога, никога, нищо
няма да може да изтрие
от кръвта ти гореща
моето ледено име.
Парещ лед за тебе ще бъда,
а ти - душа, в мечти обута,
между АД и РАЙ и все в заблуда
за мен ще питаш и ще се луташ!  

излишни думи има в текста ти. Ако ги "изметеш", няма да изгубиш!