Не ти ли омръзна

да си толкова омайна,

сладка, мамеща, но краткотрайна?!

В живота ни като вихрушка влизаш,

след себе си надеждите убиваш!

Защо си толкова капризна?!

Алчна си! И никак креативна!

Пленяваш ни във своя плен жестоко,

за да ни хвърлиш в бездната дълбоко.

Кажи, Любов,

какво не ти достига,

та всеки роб от твойта свита

в сърце си рана гали

и тайничко ти свещи пали?

Кажи, Любов, да те питам позволи ми:

със "завинаги" ти някого дари ли?

Не се плаши. Не заминавай.

От "завинаги" не охладнявай.

Знам, завинаги

ако при някого останеш,

другите без теб какво ще правят?