Не искам да те виждам!
                 Снимка не изпращай,                  че тука на земята                  сме несъвършени. Карай...                  Почакай ме, когато                  в пръст се аз превръщам.                  Тогава да не си посмял                  снимката ми да прегръщаш!                  Ще те чакам на онази пейка,                  с облаци застлана -                  Да ми кажеш защо със пръчка                  ровиш в тази рана...                  Тогава ще бъда само  Аз!                  Каква? Дано да съм разбрала...                  Ще ме рисуваш  с думи във анфас,                  а аз от щастие ще съм преляла ...                    П.П.    И...не забравяй за обувката!