Сигурно се смееш звънко

всеки път, когато

на въдицата хладнокръвно

закачаш ми сърцето...

Малко мистицизъм,

намек за любов, пет слова,

че съм позната

на душата ти жена...

И си мислиш, че съм вече

изплезила език ,

ала си така далече...

Аз съм само ник!

Виртуален вампиризъм

във вените ти има,

но във непукизъм

компът ми забива...

П.П.  И все пак, дай си ми обувката!