посветено на най-добрата ми                                                                                                             приятелка Славея, която                                                                                                                         много обичам.

                            Пеперуда бях,
                                без крила пеперудени...
                                от цвят на цвят летях,
                                ала всичко бе принудено...
                                Трапеза бях, 
                                от ястия преливаше. 
                                Във ъгъла седях, 
                                а вие консумирахте...
                                Трапеза бях.
                                Без сол ядях...
                                Вървях на място.
                                Не вярвах в нищо.
                                Ти  във клетките ми влезе бавно,
                                 като отлежало вино.
                               Със изкусните си пръсти
                                страховете ми разпръсна.
                               Отново подредих трапеза,
                                                   но трапезата не бях...                   

                            без много ястия на нея
                                                 вкусно с тебе аз  ядях.                    
                              През очите ти бездънни

                                  се виждах най-добра,

                              от топлите ти пръсти

                                разсипа се солта...

                    
                                И сега съм цяла и препълнена
                                като плодородна градина,
                                ти зася във мен семената,
                                плодове ти върнах - двамина...