Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.07.2010 15:42 - Парцалеса
Автор: anibel Категория: Поезия   
Прочетен: 1173 Коментари: 0 Гласове:
2



                           ПАРЦАЛЕСА         


                        МЕЖДУ НЕБЕТО И ЗЕМЯТА

                        онази, парцаливата, се скита

                        и някъде във нищото се скри,

                        облечена е в мръсна дрипа

                        от кал и капчици  сълзи...

                       

                        На земята за да остана,

                        от болка онемяла,

                        в лицето си ще се изплюя,

                        без да грабвам аз парцала...

   

                         До небето не мога аз да стигна,

                         две крила ми трябват, за да полетя...

                         А зад мене две гласчета викат:

                        ,,Мамо, мамичко... Ела!"

                                                     апропо...                    

                         Пролетта отдавна си замина,

                         обидена от моята тъга...

                         Зимата прошепна дяволито -

                         за наследница избрала ме била...

                         Есента  при мен остана

                         с жълто-червеникави листа,

                         обагрени от самотата

                         с капки кръв за красота...    

 

                         В душата ми, онази, парцаливата,

                         кука в кръг да завъртиш,

                         повярвай ми, "приятелю",

                         нищо няма да се  закачи. 

                         Оглозгана до кокал

                         е от мен и глутница лъжци...

                         Бездънна яма е!

                         От тиня! И  смърди...!

                         Никому ненужна,

                         опротивяла и на мен,

                         играе роля и си вярва, 

                         че и утре има ден...

                         че Слънцето  отново ще изгрее

                         и с бялата си светлина

                         в сърцето ми живот ще влее

                         и надежда... за...?

                         Страстта ми заключена е в клетка,

                         като лъвица стара спи...

                         ключа не търси тя отдавна -

                         в оная там, парцаливата,  го  скри...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 



Гласувай:
2



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: anibel
Категория: Поезия
Прочетен: 1155627
Постинги: 643
Коментари: 2486
Гласове: 7825
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол