Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.01.2018 12:45 - Малките апостоли
Автор: lubovakoniamash Категория: Лични дневници   
Прочетен: 497 Коментари: 2 Гласове:
4


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Когато стоиш по цял ден в храма можеш да се срещнеш с всякакви хора. Включително и с такива, при които всеки опит за катехизация се превръща в театър на абсурда. Например, влиза веднъж едно момче (по-скоро млад мъж) с интелигентен вид и някак притеснено попита:

– Случайно да имате светена вода?

Не се надяваше да има, но се чувстваше длъжен да провери.

– Разбира се, че има – отвърнах.

– Ех, че хубаво! – възкликна той. А на мен ми казаха, че само в „Света Петка“ има светена вода. Ей сега ще се върна.

И изчезна нанякъде. След малко се появи с една празна бутилка от минерална вода литър и половина. Даде ми я и каза:

– Бихте ли ми я напълнили?

В този момент вече през главата ми започнаха да минават някои съмнения. Затова реших да попитам:

– Брат, на теб за какво ти е тази вода?

Той безгрижно подхвърли:

– Ааа, не е за мен. Този я иска… хаджията…

Сигурно бихте се объркали при такъв отговор, но на мен всичко ми стана ясно. Доуточних:

– Да не би да е ходжата, а не хаджията?

– Ах, да – отговори той. – Точно така – ходжата. Трябва му за нещо, за да ми помогне.

Съвсем скоро бяхме говорили за подобен случай с един мой приятел – добър духовник. Той ми каза, че трябва да се правят прости и познати асоциации в такива ситуации. Веднъж при него дошли двама младежи със същата поръка от някакъв ходжа, а отецът ги попитал от кой отбор са. Казали, че са от ЦСКА. Свещеникът отново ги попитал: „Ако някой от „Левски“ поиска шалче на ЦСКА, какво би могъл да направи с него?“ „Прав си, отче, ще го запали“ – казали младежите, стиснали му ръката и се отказали да искат светена вода. Моят приятел ги наставил още малко и всичко имало щастлив край. И аз си рекох, че това е отъпкана пътека и ще опитам да тръгна по нея. Затова казах на човека:

– Ти от кой отбор си?

Той обаче светкавично разбра накъде бия и отвърна:

– От националния.

Въздъхнах и го поканих да седне. Изоставих футболните метафори и започнах да му говоря за Христос. Затова, че Той е Бог, че трябва да Го приемаш или като такъв, или нищо да не искаш от Него. И че ако наистина вярваш в Спасителя, няма защо да търсиш помощта на ходжите. Ако пък вярваш на ходжите, то тогава нека те осветят водата. Обясних му, че най-важното е сърцето и неговата вяра. Че заедно можем да се помолим и няма нужда от никакви магьоснически действия, за да се решат проблемите му. Той ме изслуша. Погледна скептично и каза:

– Говориш така, защото сте конкуренция.

При тази реплика вече започнах да се ядосвам. В неговите очи бях фирма, която не иска да помогне на клиент на друга фирма, а по-скоро да й го отмъкне. Преглътнах обидата и продължих да му говоря още доста дълго време, като накрая завърших с думите:

– Да предположим, че ходжата наистина ти направи някаква магия, която временно ще те примири с хората, с които си се скарал (именно такъв му беше проблемът). Но ако ти си останеш същия, резултатът след време пак ще е същият. Защото ти ще бъдеш такъв, какъвто си. Разбираш ли?

Той ме погледна уморено и каза:

– Не разбирам защо не искаш да ми помогнеш…

Беше все едно какво му говоря. Аз бях само едно препятствие пред добиването на светената вода. Стана ясно, че няма да чуе каквото и да му кажа, затова преди да си стиснем ръцете му заявих:

– Няма да ти дам светена вода и съм длъжен да те предупредя, че ще си докараш големи ядове с този ходжа.

Не съм и подозирал, че този абсурден театър ще придобие типичен завършек за холивудски филм. Младият човек присви очи и промълви тихо:

– Какво пък, аз обичам ядовете.

За момент си представих, че това, което му се върти в главата като възможни ядове, са преследвания с коли и тичане по разни улици – задължителен атрибут на нискобюджетните екшъни. След това се разделихме. И той пое нанякъде, вероятно към друга църква, откъдето да си намери светена вода – една от съставките на кашата, с която според очакванията му ходжата ще реши проблемите му.

Защо ви разказах тази история ли? В никакъв случай, за да се подигравам на човека. Такива неща се случват често в храмовете. Има далеч по-невъзпитани от него. Като например тази жена, която се опита да влезе с кучето си в църквата и отказа да приеме всичките ми аргументи, че не му е там мястото. Твърдеше, че „вече сме в Европейския съюз“ и „кучето има права“. Извън емоционалната реакция, която е неминуема, изпитвам състрадание към подобни хора. Защото тяхното идване в храма е напразно. Те приличат на някои, на които се предлага безценно съкровище, но те не го забелязват, защото са се втренчили в земята в търсене на загубени дребни монети. По-важно от всичко е да се разбере, че влизането ни в църквата има едно единствено основание – да се срещнем с Христос. Влизаме в дома Божий не заради паленето на свещите, кандилата, иконите, светената вода, спокойната обстановка или „отключване на късмета“, а заради Христос. В храма всичко е направено, за да ни доведе по-близо до Спасителя. Ако пропуснем Христа, пропуснали сме всичко.

Евангелието ни разказва за един човек, когото хората смятали за голям грешник. Нещо като корумпиран държавен чиновник, когото всеки фарисей презирал. Един човек, който бил затънал в благата и логиката на света. Този митар на име Закхей чул за Христос. И въпреки че около Спасителя имало много народ, нисичкият грешник открил начин да Го види. Сега се сещам за отец Ефрем Аризонски, който разказва как в младостта си се молел прав и когато нетърпимо го заболявали краката или му се приспивало, коленичел или се разхождал и така преборвал съня и умората. Неговите старци Иосиф Исихаст и Арсений Пещерник го научили, че който иска да се спаси, намира начин за това. Така постъпил и Закхей. Открил начин като се покачил на една смоковница. Тази смоковница, струва ми се, (ще изкажа собствено мнение, не съм го срещал у никой отец) е обратна на безплодната смоковница. Тя „родила” чудесен плод – покаянието на грешника.

Така и ние трябва да отворим сърцата си за Господа и да поискаме да чуем Неговите думи. Конкретните му думи! Не това, което сме предположили за Него или което искаме да чуем, а това, което има Той да ни каже. Ама, казваш, има пречки. А нима Закхей не е имал пречки? Всички са били по-високи от него. Но в крайна сметка той се издигнал над тях. И ние трябва да се издигнем. Да се откъснем от земното. От логиката на този свят. От неговия ужасен материален скептицизъм. И ще видим Христос много по-ясно. А дали Господ през време на нашите търсения ще остане безразличен? Няма такова нещо. Неговото милосърдие само чака нашето желание, за да изпревари всичките ни очаквания. Ето, Спасителят вдигнал глава и казал: „Закхее, слез по-скоро, защото днес трябва да бъда у дома ти“ (Лука 19:5). Общественото мнение завикало колко е грешен този митар. Но не и Христос. Той виждал сърцето, което Го търси.

И станало чудо. Потъналият в корупция чиновник обещал на Господа, че ще раздаде половината от имота си и ще обезщети четворно тези, към които се е отнасял несправедливо. Целият свят на Закхей се променил. Потърсил Христос и Христос потърсил него. Като видял величието на Господа, митарят разрушил всичките си идоли, защото по думите на апостол Павел користолюбието е идолослужение (Кол. 3:5). Така трябва да постъпим и ние. Веднъж познали Христос, повече не бива да живеем по стария начин. Бог не може да бъде като някой далечен познат, на когото кимваш като го срещнеш на улицата или пък се чувате от време на време, за да му поискаш услуга. Всичко у нас трябва да стане Христово. Всичко трябва да се подчини на Евангелието. Плашещо е, че някои не разбират това и прекарват дори целия си живот в Църквата, без да разберат логиката на Закхей.

Например, някои обичат изкуството. После стават християни. Идват в неделя на служба, четат свети отци, но само опитай да кажеш нещо срещу любимото им изкуство. Само им спомени, че някоя постановка е богоборческа и тогава изливат срещу теб потоп от снизхождение – не разбираш от изкуство, нито от света на творците, който не може да бъде ограничаван от някакви си заповеди, защото това е самостоятелна вселена. Тоест, пространство, където заповедите не важат и Христос не бива да се меси. Язък за всичкото четене на книги и всичките служби, когато заради една постановка, картина, книга или стихотворение си готов да поставиш граници на Господа… Или пък политиката. По някакъв начин тя се приема като пространство, в което може и да не си християнин, където е позволено да бъдеш арогантен, жесток и безскрупулен, защото поначало тя била „мръсна работа“. За бизнеса няма какво да говорим…

И най-после, трябва да бъде жертван нашият егоизъм. Не бива да се търси от Христос нищожна печалба, а да се постъпва по любов. Всеки изтънчен интелектуалец, например, знае, че е добре да познаваш класиците философи, но наистина умен ще изглеждаш, ако си чел св. Максим Изповедник или св. Григорий Палама. Но само посмей да кажеш на такъв човек, че е грешник. Само дори му намекни, че може да не е прав за нещо и ще си изпатиш здраво. Подобни хора са дошли в Църквата, за да прославят името си в нея, а не за да прославят името на Бога. Дошли са не да се покаят за греховете си, а да утвърдят праведността си. А също и да изправят кривиците, които са вътре в самата Църква, която сякаш 2000 години е чакала тях, за да дойдат и да я реконструират така, както я намират за интересна.

Господ обаче казва, че е дошъл да подири и да спаси погиващите (Лука 19:10). Именно погиващите в греха! Затова повече от всичко трябва да желаем да видим реалността на своята вътрешна погибел. Да поискаме да видим греховете си, които ни отвличат от Бога в посока на вечната мъка. Когато това стане, повече от всякога ще разберем нуждата от Спасителя и Неговите думи за вечен живот. Ще ги приемем като изцеряващ балсам. Дошлият при нас Изкупител може да бъде видян най-добре през сълзи.

Но с това чудесата не свършват. Когато си познал Христос, вече не можеш да живееш без Него. Така станало и със Закхей. От корумпиран чиновник той се превърнал в Христов служител. Тръгнал след Онзи, Който му сторил милост. Който го избавил от тежестта, която светът стоварва със своите идоли. Станал апостол, епископ и светец на Църквата. Разбира се, не всеки може да бъде като него. Не всеки може да тръгне по съвършения път. И разбира се, Христос не го иска от всички. Но да обича и да се кае може всеки, независимо къде и какво работи. Сега, повече от всякога, нашето общество се нуждае от Христови свидетели във всички социални сфери, от Христови политици, от Христови икономисти, от Христови творци, от Христови военни, от Христови журналисти и т.н. И всеки може да бъде един малък апостол, защото с живота си ще свидетелства за истинността на Евангелието. Не е нужно нещо голямо. Достатъчно е примерно да влезеш в стола през обедната почивка и когато те попитат защо си поръчваш картофена манджа вместо шницел, да не измънкаш, че си веган, а да отговориш: „Днес постя, защото е петък, а в този ден разпнаха моя Господ.“ Нека ти се смеят. И на светците са се смеели. Но те сега ликуват в Царството Небесно. Един от тези светци е и Закхей – каещият се грешник и Христов приятел. Молитвите му да имаме!
автор7Отец Владимир Дойчев




Гласувай:
4



Следващ постинг
Предишен постинг

1. lexparsy - Благодаря за тази статия lubova...
22.01.2018 13:04
Благодаря за тази статия lubovakoniamash
Защо ли, няма такива смислящи хора, които освен това Могат да "помпят", че да задоволят вярата, любовта, надеждата си... с други такива ?
Моите почитания.
цитирай
2. lubovakoniamash - Благодаря lexparsy!
22.01.2018 17:39
Благодаря lexparsy за добрите думи и ще допълня още, че този изкривен от човешката злоба свят скрива от погледа на хората прекрасния Божи образ.Трябва да знаем също, че Бог не действа с насилие, Той пази свято свободата на създаденото по образа и подобието. Нещо повече, отнася се търпеливо към злите прояви на човешката свобода. Където и да се намираме, Бог, който е навсякъде и всичко изпълва винаги е с нас. Той ни търси с любов, вика ни при Себе си, търпи и чака...никога не насилва нашата свобода; почита ни като да сме равни на Него. Какво повече можем да искаме?
поздрави,
Дора
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: lubovakoniamash
Категория: Лични дневници
Прочетен: 655290
Постинги: 771
Коментари: 1086
Гласове: 1302
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031