Постинг
25.09.2011 15:22 -
Искате ли да играем на една игра?
Автор: anibel
Категория: Други
Прочетен: 652 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 03.10.2011 09:29
Прочетен: 652 Коментари: 0 Гласове:
7
Последна промяна: 03.10.2011 09:29
Поредният безизразен ден. Поредният заклеймяващ нищото... Поредният ден открадна последното... И вече нямаше нищо...
Нощта пълзеше по вените му, задуха леко... Щеше да вали...
ала слънцето все още блестеше уморено, като безплодна надежда...
- Искате ли да играем на една игра?- чу се да пита белият гълъб
Ще бъде интересно, ше видите... зачака той усетил интереса им...
сякаш ги виждаше... накацали на жицата до него...
- Падаме надолу с прибрани крила и миг преди да стигнем земята трябва да полетим нагоре... Важното е мигът, за всеки той е различен... Едни ще полетят много преди да стигнат земята, други малко преди нея... а само някой ще го направи, наистина миг преди нея...
Спечели ги, сякаш го гледаха в захлас...
- Аз ще бъда пръв! Ще ви покажа...
Бе аплодиран от безброй въздишки...
Чувстваше ги... Въздишки на облекчение.
Белият гълъб се приготви. Разпери крила, прибра ги, изпука няколко пъти шията си... и утихна...
Погледна напред... Слънцето го погали като майчина милувка...
,, Страх го е! Не смее... Страхливец!,, Чуваше ги той в главата си...
Да, страх ме е. Кой не се страхува от смъртта? Но аз отдавна си мисля за нея... Ту я желая, ту я пъдя... Като с любовта... Цял живот се изгубвах докато я търсех, а тя била до мен... Намерих я, когато я изгубих...
И той падна... Падаше надолу стремително бързо. Очите им тежаха по гърба му... Наближаваше земята... Още! И още!
Усмихна се тъжно миг преди да се разбие в цимента...
Превърна се в кървава пихтия...
След него остана голата трепереща жица, онемяла от самота...
Плисна дъжд. Разля се по процорците на всички хора, като сълзи...
Гръмотевица изкрещя от болка...
Небето облече траур и наказа всички с тъмнина и мълчание.
... а кървта на белият гълъб прегърна дъждовната вода и се разля по земята, като съвест...
В нищото...
Няма коментари
