Постинг
03.08.2011 01:18 -
ВЗИМАЙ И БЯГАЙ!
Автор: anibel
Категория: Други
Прочетен: 1002 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 03.08.2011 01:47
Прочетен: 1002 Коментари: 0 Гласове:
2
Последна промяна: 03.08.2011 01:47
- Закъсняваме! Хайде по-дяволите,побързай!- викна жена ми и изпуфтя....
Излязох от спалнята облечен в костюм и вратовръзка,които тя беше избрала.
Имах служебна вечеря, на която трябваше да присъстваме семейно. Пълна глупост,ако питате мен, но мен никой не ме питаше...
- Ейй, една вратовръзка даже не можеш да сложиш като хората.... извика жена ми и се втурна да я дооправи.
- Какво ли ще правиш без мен?- попита, но така сякаш знаеше отговора...
Пристигнахме в ресторанта. Почти всички от колегите бяха там. Седнахме, поръчахме...и се започна...анализи, отчети, калкулации ...Шефа беше в стихията си...
Питах се ...защо е всичкото това бля-бля...като всичко беше ясно...Щеше да се избира нов управител.
Не помня точно кога я видях...
Седеше на бара облечена в златисто-бежово...Имаше примамващ шоколадов тен, а черната й коса беше събрана с шнола. Личеше си , че беше от класа или поне стила й беше такъв...Пушеше ,,More,, пиеше червено вино....и беше сама. Когато за миг зърнах лицето й ,нещо в стомаха ме прободе...
И тогава си спомних как жена ми ме попита, какво ли съм щял да правя без нея...
Какво ли ,наистина? Опитах се да си представя ...какво ли е да имаш такава жена...да живееш с нея...Изчервих се. После обаче , като върл счетоводител се опитах да си представя....как тя ...може би обича скъпи вечери, в скъпи ресторанти , ол инклузиви в чужбина през лятото и може би ски в Алпите...стомахът ми се сви...и аз разбрах, че всяка жаба трябва да си знае гьола....
Опитвах се да не я гледам непрекъснато...Чудех се накъде да погледна, за да мога отново да върна поглед в нея..когато очите ни се срещнаха за част от секундата...Не! Не можеше да гледа мен...Обърнах се да видя кой е зад мен...и видях някакъв излъскан бастун,който пиеше уиски...
А жена ми беше в еуфория... кудкудякаше с колегите, опитваше се да направи впечатление на шефа...Горката, не знаеше, че новия управител вече е избран и това не бях аз.
Едва издържах...Баси и тъпата вечеря...Питах се кога ще е най-удобно да тръгнем, когато токът внезапно спря. Предсавяте ли си?! Да спре тока в най-лъскавия ресторант в града...? !Настана суматоха, всички се суетяха....питаха, говореха...шушукаха...А аз потънал в апатия просто чаках...и си представях, колко удобно щеше да ми бъде в нас пред телевизора...когато изведнъж усетих...нечии устни по тила до ухото ми....и нечии коси, които ме заляха с неповторим аромат...
Гипсирах се! Да, знам, че ми вярвате...Но това не беше всичко...Жена ми беше до мен по-дяволите!!! Ужас!
След малко същите нечии ръце ме хванаха за глезените толкова силно и стряскащо...сякаш ми казваха ...,, Тихо!,, А после промъквайки се през вътрешната част на бедрата ми стигнаха до колана , до ципа...ииииии..... аз просто....замръзнах от жега....
от неуписуемата влажна и гореща топлина, която ме заля и изопна сетивата ми...
Не помня, имах ли някакъв шанс изобщо , дори пред себе си да задам стотиците въпроси, които стреляха в съзнанието ми....но чувствах как постепенно, ала всъщност доста бързо се приближавах до края... И точно , когато бях близо до върха чух жена ми ,сякаш от бездна да ми казва:
- След малко щели да го пуснат...
Изригнах от ужас, страх , вцепенение и от най-върховото удоволствие,което някога съм усещал...
Ръцете закопчаха ципа ми, колана ми и....всичко свърши.
Тока дойде.
Бях ... е, не мога да го опиша....
Отново настана суматоха и говорилнята взе връх... Музиката зазвуча и глътна всяко неудобство...Всичко беше отново ,както преди...
Погледнах първо към бара, но нея я нямаше...Стана ми тъпо.
След малко всички приключиха с последните си питиета и се заговори за тръгване.
Отидох до бара , за да платя сметката...та нали аз, простия счетоводител отговарях затова...
Бармана подаде сметката , а аз парите, когато на плота пред нейния стол видях салфетка с избърсано червило и запалка....
Грабнах запалката по инерция и аз не знам защо...Започнах да я разглеждам, пишеше нещо на някакъв език...а бармана ме стресна:
- Рестото Ви , моля!
Напъхах бакнтотите и запалката в джоба си и всички си тръгнахме. Прибрахме се с жена ми в къщи и аз веднага си легнах. Бях объркан и развълнуван от случилото се и не ми се говореше с нея. Тя обаче си легна доста по-късно...и не спа спокойно през цялата нощ.
Събудих се...а главата ме цепеше яко...Погледнах часовника и с ужас разбрах, че закъснявам за работа...Жена ми не беше навила часовника, нещо, което не й беше присъщо...После, си казах ще размишлявам по този въпрос , оправих се и се втурнах към службата.
През почивката, както обикновено излязохме да изпушим по един фас и аз бръкнах в джоба си за огънче. Някак съвсем естествено запалих с нейната запалка....И когато я погледнах в ръката си, сякаш я виждах за пръв път, колежката ми я грабна от ръцете ми и извика:
- Я , каква хубава запалка ...Хм, и пише на френски.... .. ,,Взимай и бягай!,, Колко интересно!- каза тя и ме погледна...
Аз стоях вцепенен , както тогава, когато почувствах ръцете й по мен....Добре, че почивката свърши и всички се запътиха обратно на работа....
Прибрах се за вечеря навреме. Жена ми беше сготвила любимото ми печено...Когато привършихме с вечерята ,излязохме на терасата за по питие и цигара...
Бръкнах в джоба си да запаля, но се сетих, че запалката остана в колежката ми...
Тогава жена ми извади някаква запалка , запали си и ми я подаде....
Когато посегнах да си запаля, видях надписа ,,Взимай и бягай,, и отново се вцепених....
Излязох от спалнята облечен в костюм и вратовръзка,които тя беше избрала.
Имах служебна вечеря, на която трябваше да присъстваме семейно. Пълна глупост,ако питате мен, но мен никой не ме питаше...
- Ейй, една вратовръзка даже не можеш да сложиш като хората.... извика жена ми и се втурна да я дооправи.
- Какво ли ще правиш без мен?- попита, но така сякаш знаеше отговора...
Пристигнахме в ресторанта. Почти всички от колегите бяха там. Седнахме, поръчахме...и се започна...анализи, отчети, калкулации ...Шефа беше в стихията си...
Питах се ...защо е всичкото това бля-бля...като всичко беше ясно...Щеше да се избира нов управител.
Не помня точно кога я видях...
Седеше на бара облечена в златисто-бежово...Имаше примамващ шоколадов тен, а черната й коса беше събрана с шнола. Личеше си , че беше от класа или поне стила й беше такъв...Пушеше ,,More,, пиеше червено вино....и беше сама. Когато за миг зърнах лицето й ,нещо в стомаха ме прободе...
И тогава си спомних как жена ми ме попита, какво ли съм щял да правя без нея...
Какво ли ,наистина? Опитах се да си представя ...какво ли е да имаш такава жена...да живееш с нея...Изчервих се. После обаче , като върл счетоводител се опитах да си представя....как тя ...може би обича скъпи вечери, в скъпи ресторанти , ол инклузиви в чужбина през лятото и може би ски в Алпите...стомахът ми се сви...и аз разбрах, че всяка жаба трябва да си знае гьола....
Опитвах се да не я гледам непрекъснато...Чудех се накъде да погледна, за да мога отново да върна поглед в нея..когато очите ни се срещнаха за част от секундата...Не! Не можеше да гледа мен...Обърнах се да видя кой е зад мен...и видях някакъв излъскан бастун,който пиеше уиски...
А жена ми беше в еуфория... кудкудякаше с колегите, опитваше се да направи впечатление на шефа...Горката, не знаеше, че новия управител вече е избран и това не бях аз.
Едва издържах...Баси и тъпата вечеря...Питах се кога ще е най-удобно да тръгнем, когато токът внезапно спря. Предсавяте ли си?! Да спре тока в най-лъскавия ресторант в града...? !Настана суматоха, всички се суетяха....питаха, говореха...шушукаха...А аз потънал в апатия просто чаках...и си представях, колко удобно щеше да ми бъде в нас пред телевизора...когато изведнъж усетих...нечии устни по тила до ухото ми....и нечии коси, които ме заляха с неповторим аромат...
Гипсирах се! Да, знам, че ми вярвате...Но това не беше всичко...Жена ми беше до мен по-дяволите!!! Ужас!
След малко същите нечии ръце ме хванаха за глезените толкова силно и стряскащо...сякаш ми казваха ...,, Тихо!,, А после промъквайки се през вътрешната част на бедрата ми стигнаха до колана , до ципа...ииииии..... аз просто....замръзнах от жега....
от неуписуемата влажна и гореща топлина, която ме заля и изопна сетивата ми...
Не помня, имах ли някакъв шанс изобщо , дори пред себе си да задам стотиците въпроси, които стреляха в съзнанието ми....но чувствах как постепенно, ала всъщност доста бързо се приближавах до края... И точно , когато бях близо до върха чух жена ми ,сякаш от бездна да ми казва:
- След малко щели да го пуснат...
Изригнах от ужас, страх , вцепенение и от най-върховото удоволствие,което някога съм усещал...
Ръцете закопчаха ципа ми, колана ми и....всичко свърши.
Тока дойде.
Бях ... е, не мога да го опиша....
Отново настана суматоха и говорилнята взе връх... Музиката зазвуча и глътна всяко неудобство...Всичко беше отново ,както преди...
Погледнах първо към бара, но нея я нямаше...Стана ми тъпо.
След малко всички приключиха с последните си питиета и се заговори за тръгване.
Отидох до бара , за да платя сметката...та нали аз, простия счетоводител отговарях затова...
Бармана подаде сметката , а аз парите, когато на плота пред нейния стол видях салфетка с избърсано червило и запалка....
Грабнах запалката по инерция и аз не знам защо...Започнах да я разглеждам, пишеше нещо на някакъв език...а бармана ме стресна:
- Рестото Ви , моля!
Напъхах бакнтотите и запалката в джоба си и всички си тръгнахме. Прибрахме се с жена ми в къщи и аз веднага си легнах. Бях объркан и развълнуван от случилото се и не ми се говореше с нея. Тя обаче си легна доста по-късно...и не спа спокойно през цялата нощ.
Събудих се...а главата ме цепеше яко...Погледнах часовника и с ужас разбрах, че закъснявам за работа...Жена ми не беше навила часовника, нещо, което не й беше присъщо...После, си казах ще размишлявам по този въпрос , оправих се и се втурнах към службата.
През почивката, както обикновено излязохме да изпушим по един фас и аз бръкнах в джоба си за огънче. Някак съвсем естествено запалих с нейната запалка....И когато я погледнах в ръката си, сякаш я виждах за пръв път, колежката ми я грабна от ръцете ми и извика:
- Я , каква хубава запалка ...Хм, и пише на френски.... .. ,,Взимай и бягай!,, Колко интересно!- каза тя и ме погледна...
Аз стоях вцепенен , както тогава, когато почувствах ръцете й по мен....Добре, че почивката свърши и всички се запътиха обратно на работа....
Прибрах се за вечеря навреме. Жена ми беше сготвила любимото ми печено...Когато привършихме с вечерята ,излязохме на терасата за по питие и цигара...
Бръкнах в джоба си да запаля, но се сетих, че запалката остана в колежката ми...
Тогава жена ми извади някаква запалка , запали си и ми я подаде....
Когато посегнах да си запаля, видях надписа ,,Взимай и бягай,, и отново се вцепених....
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
