Постинг
03.08.2011 23:38 -
Каквото повикало, такова се обадило...
Автор: anibel
Категория: Други
Прочетен: 1278 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 03.08.2011 23:59
Прочетен: 1278 Коментари: 2 Гласове:
6
Последна промяна: 03.08.2011 23:59
Беше поредният ми тъп работен ден. Еднакъв, като всичките ми скучни и старомодни ризи, еднакъв, като... като какво по- дяволите ,сега не ми се мисли...
Различното днес, обаче щеше да бъде, че Тя щеше да ми каже...Щеше да ми каже, най- накрая, аджеба какво ще става оттук нататък....
Тя... Тя беше една от всички и не съвсем... Оф, кого ли лъжа?! Тя беше нещото заради, което живеех.... чаках, дишах, копнях....Всички други бяха кокошки, които кудкудякаха колко съм велик и колко ...еди кво си... Близалки! Позабравени домакини, невдигнали глава и очукани от бит и съпрузи.
Но , Тя , ... Тя беше нещо различно... Ако трябва да я опиша с една дума ... Тя беше мистерия, загадка...И сигурен съм , не го правеше нарочно, просто й идваше отвътре...
Запознахме се в чат. Знам. Травиално. Е, хубаво де, смейте ми се, ок! Човек на моите години ...50... Повярвах й, въпреки, че винаги нещо в стомаха ми ме глождеше...Но, аз го гонех, като улично куче...и съвсем не му обръщах внимание...
Тя ... ми изпрати снимката си... Беше...Ох, беше изумителна... Никога не каза нещо директно за чувствата си към мен, но аз се надявах... да ги има. И днес , днес Тя щеше да ми каже всичко. Обеща ми.
Не се замислях... какво съм аз за нея... Като си спомня само, колко лъжи й наговорих...Ужас! А , ако недай си ,Боже, ме видеше... Лелееее....Щеше да онемее от изненада...
Защо ли? Ами, защото, аз бях... един смотаняк...откъдето и да ме погледне човек...просто се надявах... да я пленя с думи, с чувства.... и тя да хлътне така, че да няма значение външност , пари, и т.н.
Работния ми ден, днес ми се видя по- дълъг от всякога...но свърши и аз се прибрах светкавично. Пуснах компютъра веднага. Още не беше на линия. Взех си бира и седнах пред телевизора, не ми се чаткаше с другите... лелки.
Изведнъж, обаче се сетих, че бях обещал на съседката да оправя бравата й... Беше заяла или нещо от сорта, не си спомням...
Боже, казах си, дано не се сети за мен днес... Не ми беше до нея...
Горката, беше точно, като мен... Наборка... Живееше сама и все ме молеше за помощ, когато нещо й се развалеше...
Хортувахме си с нея, дето се вика отвреме навреме.... събирахме се да пийнем по биричка...Самотници, кво да прайш....
Но, не, днес не ми беше до нея.... Знам, че разбирате...
А , ето появи се на линия... Господи, как се радвам...
Започнахме да си пишем...Формалности за начало, както е реда...И тъкмо дойде сюбмлимния момент на вратата ми се звънна... Не станах. Чаках... Тя, трябваше да ми каже, майната му....Звънна се втори път. Трети!!! Ясно, разбрах, че е съседката и че, няма мърдане...
Написах й :
... Извини ме за миг, звъни се на вратата....
и отидох да отворя...
Не съм й очаквал друго, разбира се, беше тя, съседката.... Запристъпва от крак на крак , придържайки се на бастуна... имаше дископатия.....
Заизвинява се, колко й било неудобно , ама.....
Отидох... с крайно недоволство, което явно ми личеише, защото тя се суетеше повече от друг път... Оправих бравата й... и с нетърпение запристъпих към нас, когато тя каза:
- Ама, не може така! Няма да те пусна , без да те почерпя една биричка поне...Моля те...
Е?! Какво можех да направя, гледаше ме толкова виновно, че, какъвто й лъжец да бях, не можах да измисля никакво оправдание....
Седнах в хола й и почаках докато донесе бирата...а монитора й светещ , като червена лампа разтуптя сърцето ми... и аз не знам защо...
Казах си.... Недей, не отивай, Не!!!
но с две бързи крачки бях там и прочетох:
,, Извини ме за миг, звъни се на вратата... ,,
Различното днес, обаче щеше да бъде, че Тя щеше да ми каже...Щеше да ми каже, най- накрая, аджеба какво ще става оттук нататък....
Тя... Тя беше една от всички и не съвсем... Оф, кого ли лъжа?! Тя беше нещото заради, което живеех.... чаках, дишах, копнях....Всички други бяха кокошки, които кудкудякаха колко съм велик и колко ...еди кво си... Близалки! Позабравени домакини, невдигнали глава и очукани от бит и съпрузи.
Но , Тя , ... Тя беше нещо различно... Ако трябва да я опиша с една дума ... Тя беше мистерия, загадка...И сигурен съм , не го правеше нарочно, просто й идваше отвътре...
Запознахме се в чат. Знам. Травиално. Е, хубаво де, смейте ми се, ок! Човек на моите години ...50... Повярвах й, въпреки, че винаги нещо в стомаха ми ме глождеше...Но, аз го гонех, като улично куче...и съвсем не му обръщах внимание...
Тя ... ми изпрати снимката си... Беше...Ох, беше изумителна... Никога не каза нещо директно за чувствата си към мен, но аз се надявах... да ги има. И днес , днес Тя щеше да ми каже всичко. Обеща ми.
Не се замислях... какво съм аз за нея... Като си спомня само, колко лъжи й наговорих...Ужас! А , ако недай си ,Боже, ме видеше... Лелееее....Щеше да онемее от изненада...
Защо ли? Ами, защото, аз бях... един смотаняк...откъдето и да ме погледне човек...просто се надявах... да я пленя с думи, с чувства.... и тя да хлътне така, че да няма значение външност , пари, и т.н.
Работния ми ден, днес ми се видя по- дълъг от всякога...но свърши и аз се прибрах светкавично. Пуснах компютъра веднага. Още не беше на линия. Взех си бира и седнах пред телевизора, не ми се чаткаше с другите... лелки.
Изведнъж, обаче се сетих, че бях обещал на съседката да оправя бравата й... Беше заяла или нещо от сорта, не си спомням...
Боже, казах си, дано не се сети за мен днес... Не ми беше до нея...
Горката, беше точно, като мен... Наборка... Живееше сама и все ме молеше за помощ, когато нещо й се развалеше...
Хортувахме си с нея, дето се вика отвреме навреме.... събирахме се да пийнем по биричка...Самотници, кво да прайш....
Но, не, днес не ми беше до нея.... Знам, че разбирате...
А , ето появи се на линия... Господи, как се радвам...
Започнахме да си пишем...Формалности за начало, както е реда...И тъкмо дойде сюбмлимния момент на вратата ми се звънна... Не станах. Чаках... Тя, трябваше да ми каже, майната му....Звънна се втори път. Трети!!! Ясно, разбрах, че е съседката и че, няма мърдане...
Написах й :
... Извини ме за миг, звъни се на вратата....
и отидох да отворя...
Не съм й очаквал друго, разбира се, беше тя, съседката.... Запристъпва от крак на крак , придържайки се на бастуна... имаше дископатия.....
Заизвинява се, колко й било неудобно , ама.....
Отидох... с крайно недоволство, което явно ми личеише, защото тя се суетеше повече от друг път... Оправих бравата й... и с нетърпение запристъпих към нас, когато тя каза:
- Ама, не може така! Няма да те пусна , без да те почерпя една биричка поне...Моля те...
Е?! Какво можех да направя, гледаше ме толкова виновно, че, какъвто й лъжец да бях, не можах да измисля никакво оправдание....
Седнах в хола й и почаках докато донесе бирата...а монитора й светещ , като червена лампа разтуптя сърцето ми... и аз не знам защо...
Казах си.... Недей, не отивай, Не!!!
но с две бързи крачки бях там и прочетох:
,, Извини ме за миг, звъни се на вратата... ,,
