Постинг
01.08.2011 01:26 -
нищо не е това, което изглежда.....
Автор: anibel
Категория: Други
Прочетен: 646 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 04.09.2011 14:23
Прочетен: 646 Коментари: 0 Гласове:
4
Последна промяна: 04.09.2011 14:23
....Тази сутрин се събудих необичайно лек... тонизиран и изпълнен с енергия,както никога преди....
Баси...да,помня,че снощи не пих,но защо....не си спомням....Няма значение...днес ще свърша всички дълго отлагани задачи....
.....Колата ми беше за сервиз, имаше някакви дрехи в химическото, които не бях взел....трябваше да платя няколко сметки....Оффф...досадно....но,днес се чувствам толкова добре....имам сили за цял китайски народ, дето се вика....Хе-хе....
Протегнах се...и станах от леглото... лек като перце....и изпълнен с огромна енергия...
Посегнах към шкафа с кафето, но размислих...Не, не ми се пие кафе... Реших направо да взема душ и да изляза....ала, когато потърсих четката си за зъби, неочаквано за мен видях, че я няма....Тази на жена ми беше на мястото си, а моята не....Хм, ако бе решила да ги сменя...защо само моята....както и да е....Взех душ, облякох се и тръгнах...
Реших да платя първо тока....Имаше безумна опашка, но аз изпълнен с позитивизъм и енергия, реших да чакам стоически....Най-накрая дойде и моят ред....подавам бележката и парите , а касиерката гледа през мен и тъпее...Махнах с ръка пред очите й - нищо. Извиках...да ме обслужи пак - нищо.Никаква реакция....Погледна следващия след мен в очакване на бележка и пари...
Не знаех какво да правя...Да се наредя на внушително растящата опашка отново , дори огромната ми енергия нямаше да стигне...
Казах си .... карай....ще занеса колата в сервиза...Качих се в нея, но тя не тръгваше...
Натисках педала...,скоростите... нищо....Еееее, викам си , кво става тука?!
Реших, че днес не ми е ден, явно...но , понеже съм инат...исках да взема поне дрехите от химическото....
Отивам аз...пак опашка....Чакам...Дойде реда ми...подавам бележката и жената отново гледа през мен, сякаш не ме вижда...Махам, аз пред очите й, казвам й ,че съм дошъл за дрехите си....тя, нищо...никаква реакция....
Майната му, вече се ядосах....Тръгнах за в къщи с предчувствието как жена ми отново ще ми се накара, че нищо не съм свършил....Но, викам си, ще обясня всичко и тя ще ме разбере....
Прибирам се , а главата ми пълна с объркани мисли от изминалия ден...Влизам, викам
- Ехоо , прибрах се! Къде си, мила?....
НИЩО!
Отивам в кухнята, където обикновено намирах жена си....но нея я нямаше....
А, е това вече е супер- кяазвам си...Продължавам да я търся и .... я намирам заспала в хола.....
В ХОЛА! Не в спалнята ни....
Майната й - викам си, сигурно ми е сърдита, че нищо не свърших...и прави бойкот като спи в хола....
Аз пък ще изляза и ще ударя едно -две с тайфата...Ще видим утре кой кого...като се върна....
Излязох и когато протегнах ръка да заключа....видях снимката си на вратата... и надписа:
,,Почивай в мир,,
........
Баси...да,помня,че снощи не пих,но защо....не си спомням....Няма значение...днес ще свърша всички дълго отлагани задачи....
.....Колата ми беше за сервиз, имаше някакви дрехи в химическото, които не бях взел....трябваше да платя няколко сметки....Оффф...досадно....но,днес се чувствам толкова добре....имам сили за цял китайски народ, дето се вика....Хе-хе....
Протегнах се...и станах от леглото... лек като перце....и изпълнен с огромна енергия...
Посегнах към шкафа с кафето, но размислих...Не, не ми се пие кафе... Реших направо да взема душ и да изляза....ала, когато потърсих четката си за зъби, неочаквано за мен видях, че я няма....Тази на жена ми беше на мястото си, а моята не....Хм, ако бе решила да ги сменя...защо само моята....както и да е....Взех душ, облякох се и тръгнах...
Реших да платя първо тока....Имаше безумна опашка, но аз изпълнен с позитивизъм и енергия, реших да чакам стоически....Най-накрая дойде и моят ред....подавам бележката и парите , а касиерката гледа през мен и тъпее...Махнах с ръка пред очите й - нищо. Извиках...да ме обслужи пак - нищо.Никаква реакция....Погледна следващия след мен в очакване на бележка и пари...
Не знаех какво да правя...Да се наредя на внушително растящата опашка отново , дори огромната ми енергия нямаше да стигне...
Казах си .... карай....ще занеса колата в сервиза...Качих се в нея, но тя не тръгваше...
Натисках педала...,скоростите... нищо....Еееее, викам си , кво става тука?!
Реших, че днес не ми е ден, явно...но , понеже съм инат...исках да взема поне дрехите от химическото....
Отивам аз...пак опашка....Чакам...Дойде реда ми...подавам бележката и жената отново гледа през мен, сякаш не ме вижда...Махам, аз пред очите й, казвам й ,че съм дошъл за дрехите си....тя, нищо...никаква реакция....
Майната му, вече се ядосах....Тръгнах за в къщи с предчувствието как жена ми отново ще ми се накара, че нищо не съм свършил....Но, викам си, ще обясня всичко и тя ще ме разбере....
Прибирам се , а главата ми пълна с объркани мисли от изминалия ден...Влизам, викам
- Ехоо , прибрах се! Къде си, мила?....
НИЩО!
Отивам в кухнята, където обикновено намирах жена си....но нея я нямаше....
А, е това вече е супер- кяазвам си...Продължавам да я търся и .... я намирам заспала в хола.....
В ХОЛА! Не в спалнята ни....
Майната й - викам си, сигурно ми е сърдита, че нищо не свърших...и прави бойкот като спи в хола....
Аз пък ще изляза и ще ударя едно -две с тайфата...Ще видим утре кой кого...като се върна....
Излязох и когато протегнах ръка да заключа....видях снимката си на вратата... и надписа:
,,Почивай в мир,,
........
Няма коментари
