Постинг
16.05.2011 00:37 -
ШАРЕНА ЧЕРГА С ПЕТНО ОТ СОК....
Очите ти ми казаха...
Погледни ме!Не отмествай поглед...моля те...Виж ме с твоите нови очи...
какъвто бях преди... С коса , с живи наивни очи, с тяло здраво...
Поиграй си с мен...направи се , че не знаеш...че не виждаш...
как животът ми на карта е заложен...
Поиграй си с мен...а после, ще се престорим , че е истина...
Не гледай главата ми гола...очите ми...изпити...моля те....
всички други го правят...поиграй си с мен....
без да мислиш за после!
... ,, добре....,,а сълзите ми не слушаха...
но една ръка те дръпна.... и те отведе...
в детски онкологичен кабинет...
----------------------------------------
Тя седеше на дивана... играеше с любимите си играчки...
Не разбираше кое стягаше малкото й сърчице... Беше само на три...
Но , когато видя двата големи куфара до вратата... и баща й как ги взима и тръгва
без да й каже думичка... без да я прегърне...
Тя вече разбра... той няма никога да се върне...
Тя разбра... нямаше вече баща...
---------------------------------------------------
Приличаше на детска градина, но не беше! Тук лелките бяха в бели престилки...
- Мамо? Мамо...вземи ме!И мен!И мен!...помнеха стените..
Теб не, защото си ром...какво ще кажат хората...
Теб не, защото си още бебе... имаш много разходи, по-добре по-голямо дете...
-Мамо? Мамичко, вземи ме, моля те...
Огледа свърши...
до следващия път...моля, запазете надеждите...
- Да заспивате бързо!Да не чувам глас!...каза лелята...
...и ние заспивахме с пресъхнали сълзи, с глас затъкнат в гърлото...
- Мамо? Мамоооооо?!
--------------------------------------------------------------
Вятърът брулеше лицето й...пронизващо студен...
Ковчегът се спускаше в топлата пазва на земята...
-Как ще живея без теб? ...
Кой ще ми казва ,,Лека нощ,, кой ще дебне дали съм завита...
Кой ще ми казва , че ме обича, повече от всичко....
Неееееее!Не те пускам!Моля тееее! Нека това е просто сън...
Мамо, съживи се!
---------------------------------------------------
Мама се омъжи.Дали още ме обича?
Новият ми татко танцува блус ... с мен...
Притиска ме...
Мама беше в болница...
Не!Не искам...но той не чуваше...
пипаше ме...
-Мамоооо?!
Тя каза, че аз съм виновна...
Мамооо?!!!
---------------------------------------
След 20 години...
Питаш как ще се познаем?!...
Седим един до друг... кипи кръвта ми...
Чужди сме...не мога да те прегърна, татко...
а кръвта ни една и съща е...една и съща е...
защо сковани сме...
Не плачеш, и аз не плача...
Таткооооо?!
-------------------------------------------
Сред зелената трева...усмихват се жълтурчета...от тях венец ще си сплета...
Тичам боса...по тревата ...и летя...гоня пеперуди...
Ей, мама и тате пак изчезнаха...
-Къде стееее?
О, ето ги...пак се целуват...
Детство мое, щастливо, здравей, здравей!
----------------------------------------------------
Погледни ме!Не отмествай поглед...моля те...Виж ме с твоите нови очи...
какъвто бях преди... С коса , с живи наивни очи, с тяло здраво...
Поиграй си с мен...направи се , че не знаеш...че не виждаш...
как животът ми на карта е заложен...
Поиграй си с мен...а после, ще се престорим , че е истина...
Не гледай главата ми гола...очите ми...изпити...моля те....
всички други го правят...поиграй си с мен....
без да мислиш за после!
... ,, добре....,,а сълзите ми не слушаха...
но една ръка те дръпна.... и те отведе...
в детски онкологичен кабинет...
----------------------------------------
Тя седеше на дивана... играеше с любимите си играчки...
Не разбираше кое стягаше малкото й сърчице... Беше само на три...
Но , когато видя двата големи куфара до вратата... и баща й как ги взима и тръгва
без да й каже думичка... без да я прегърне...
Тя вече разбра... той няма никога да се върне...
Тя разбра... нямаше вече баща...
---------------------------------------------------
Приличаше на детска градина, но не беше! Тук лелките бяха в бели престилки...
- Мамо? Мамо...вземи ме!И мен!И мен!...помнеха стените..
Теб не, защото си ром...какво ще кажат хората...
Теб не, защото си още бебе... имаш много разходи, по-добре по-голямо дете...
-Мамо? Мамичко, вземи ме, моля те...
Огледа свърши...
до следващия път...моля, запазете надеждите...
- Да заспивате бързо!Да не чувам глас!...каза лелята...
...и ние заспивахме с пресъхнали сълзи, с глас затъкнат в гърлото...
- Мамо? Мамоооооо?!
--------------------------------------------------------------
Вятърът брулеше лицето й...пронизващо студен...
Ковчегът се спускаше в топлата пазва на земята...
-Как ще живея без теб? ...
Кой ще ми казва ,,Лека нощ,, кой ще дебне дали съм завита...
Кой ще ми казва , че ме обича, повече от всичко....
Неееееее!Не те пускам!Моля тееее! Нека това е просто сън...
Мамо, съживи се!
---------------------------------------------------
Мама се омъжи.Дали още ме обича?
Новият ми татко танцува блус ... с мен...
Притиска ме...
Мама беше в болница...
Не!Не искам...но той не чуваше...
пипаше ме...
-Мамоооо?!
Тя каза, че аз съм виновна...
Мамооо?!!!
---------------------------------------
След 20 години...
Питаш как ще се познаем?!...
Седим един до друг... кипи кръвта ми...
Чужди сме...не мога да те прегърна, татко...
а кръвта ни една и съща е...една и съща е...
защо сковани сме...
Не плачеш, и аз не плача...
Таткооооо?!
-------------------------------------------
Сред зелената трева...усмихват се жълтурчета...от тях венец ще си сплета...
Тичам боса...по тревата ...и летя...гоня пеперуди...
Ей, мама и тате пак изчезнаха...
-Къде стееее?
О, ето ги...пак се целуват...
Детство мое, щастливо, здравей, здравей!
----------------------------------------------------
