Поредният безизразен ден. Поредният заклеймяващ нищото... Поредният ден открадна последното... И вече нямаше нищо...
Нощта пълзеше по вените му, задуха леко... Щеше да вали...
ала слънцето все още блестеше уморено, като безплодна надежда...